09 Сугестопедия на д-р Георги Лозанов

Оцветеният текст показва заемките на УКШ от този модел

1 Авторство и контекст

 Създателят на сугестология и сугестопедия Георги Лозанов бе медицински професор по неврология и психиатрия (и хипнотерапевт), с диплома също по педагогика и психология. Той основава цял държавен научен институт по Сугестология през 1966 г., в контекста на недемократичния "реален социализъм, и го ръководи в продължение на 20 години. А след това създава и 10 години ръководи съответен научен център (факултет) към Софийския университет. Не е за чудене, че Сугестопедия е много детайлно, цялостно и грамотно разработена "здравно-учебна система" за свръх ефикасно, "ускорено" обучение. 

 Сугестопедията е развита с оглед на тогавашните технологии. Е-устройствата и еученето напълно липсват, а като сугестопедично техническо средство се използва грамофон и последващите поколения звукови устройства. На тях целенасочено и по точно определен начин се пуска предкласическа музика, както и популярните песни (на изучавания език), които групата пее. 

2 Най-ценното за нас във формáта Сугестопедия

1.  Фокусът върху психологическите и невро-когнитивните аспекти на ученето;

   
   

2.  Разбирането, че ученето е вътрешно мотивирано и лесно - обучението трябва да поддържа и насърчава тази вътрешна мотивация и да помага за преодоляване на социално наложените блокиращи внушения;

   
   

3.  Търсенето на форми и методи за естествено учене (“както бебето учи от родителите”);

   
   

4.  Внимание към и работа с подсъзнание и парасъзнание, сугестия и десугестия, периферно възприятие, емоционални стимули;

   
   

5.  Важната роля, отредена на изкуството - в слово, музика и образ:

   1.  Учебникът представлява повест (със съвсем малко граматика в края), включва снимки на художествени творби, дизайнът му е красив; 

   2.  Театрализиране:

      1.  И сугестопедът, и учащите участват в занятията с измислени идентичности (име и биография); 

      2.  Играене на роли: след трикратното прочитане от сугестопеда, учащите четат съответния откъс от учебника по разпределени роли/персонажи;

   3.  (Пред)класическа музика е звуков фон всеки път, когато сугестопедът чете от учебника; 

      
      

6.  Един откъс се чете по няколко пъти, обикновено три: от сугестопеда, а после и от учащите;

   
   

7.  Четенето във всяко занятие започва с нов откъс, предходният откъс се чете накрая;

   
   

8.  Сугестопедът не поправя грешките на курсистите при четене и говорене и въобще не насочва вниманието към тях - впоследствие включва правилния вариант в своята реч;

   
   

9.  Граматиката се фокусира в много малко количество и за кратко:

   1.  На края, по кратките граматически таблици на последните страници на учебника;

   2.  По някой от постерите на стените, които си стояха там през целия курс;

   3.  По време на кратка граматическа игра на във всяко занятие (попълване на дупки в 2-3 изречения на отделни листчета); 

      
      

10.  Не се пише въобще;

11.  Няма домашни;

12.  Няма изпитване и оценки.