Ситуирани учене и когниция - рефлексия на прочетено в Уикипедия
- Yora ATANASOVA
- 25.05
- време за четене: 7 мин.
Актуализирано: преди 13 часа
Текстът е основан на няколко материала, но е със собствени структура, акценти, интерпретации и поглед- без преразказ, директно позоваване и сравнения с тези в източниците.
1 Що е "когниция"
Мой вариант (Й@) по ИИ-обобшението по-долу:
Умствените процеси, свързани с придобиване на компетенции (знания, умения и навици), резултатите от това и приложението им. Придобиването на когниция = Учене, като включва възприемане, разбиране и преработване на информация от средата/контекста чрез мислене и правене.
Общ преглед, създаден от AI по Гугъл-търсене What is "cognition"?:
"Cognition encompasses all mental processes related to acquiring knowledge and understanding, including , learning, remembering, and problem-solving. It's the way we perceive, interpret, and process information from our surroundings, shaping our thoughts and actions."
2 Взаимодействията при Ситуирано учене
Ситуирано учене се случва в конкретна ситуация/контекст и във взаимодействие - съучене (учене заедно с равни) или учене от експерти, намиращи се в същата или в подобни ситуации. В последния случай взаимодействието може да е присъствено или дистанционно. Освен с хора, може да е е взаимодействие и с обектите на изучаване и с други засегнати елементи от средата, в частност от живата природа. Доколкото всичко дотук е валидно въобще за ученето, всяко учене е ситуационно - винаги е свързано със ситуация и контекст, били те физически, като географско място/среда, или по-абстрактни, като сфера на дейност.
The Living Root Bridges, Northwestern India:, A rubber tree with solid roots serves the tribes of the War-Khasis and War-Jaintias as bridges to cross rivers
Отправна точка на ученето са нуждите на учащия, които винаги са свързани с конкретна ситуация. Така е записано в съвременните учебници за обучители в различни сфери. Но на практика при ученето самостоятелно нерядко просто се копират някакви неща “защото ми хареса” или пък "дават ли ти - взимай". Привнесените модели от други ситуации би трябвало да се сверят с и приспособят към собствената. Разбира се, това предполага добро познаване на последната. Универсални когниции, валидни за всякакви ситуации, са рядкост (може би само математика и философия?).
Пример: Пренасянето 1 към 1 на добър опит на някого в компостиране в неговия двор в друга ситуация, сиреч в друг двор, най-вероятно ще даде неудовлетворителен резултат (“видяла жабата, че подковали коня, та отишла и тя”). В идеалния случай започваме от собствената ситуация/среда - наблюдаваме я, изучаваме я и после проучваме и внимателно изпробваме работещи другаде добри практики, докато изберем най-съответната. Така прави и пермакултурният дизайнер Зеп Холцер: първо наблюдава и после действа, съответно. А иначе той отглежда и цитруси в хладните Алпи.
Взаимодействие на човека може да са и само с елементи от природната среда. Тези с живата природа също са социални, непряко, щом участва поне един човек - чрез интернализираната социалност на индивида и заради взаимното влияние и приспособяване. Например някои архитекти заимстват природни модели от съответна среда за свои проекти, които не само се вписват красиво в нея, но също така са по-функционални..
Можем още да разширим картината на взаимодействията при ситуираното учене с космическия (божествен) аспект, освен социалната и природната страни. Те са като три измерения на контекста/ситуацията - можем да ги изобразим като три пресечени в една точка оси с континуум за всяка. Съответно, във всеки контекст човек взаимодейства с хомо социума, с природата (средата) и вселената (Божественото). Последното са вселенските закони и свързаните чудни явления като интуиция и знание, което сякаш “се дава отгоре”, напр. когато учен сънува химическа формула, която дълго е търсил. Вселенското е универсално, като вероятно все пак има някакви ситуационни специфики.
3 Отношения между Ситуирано учене, Учене чрез правене и Социално учене
Ситуираното учене е общото, цялото, а включващо ученето чрез дейност и социалното учене. Макар че в източниците ситуираното учене може да се свързва предимно с ученето чрез правене (Activity learning) и чрез собствен опит (Experiential learning). Тези и други видове учене общо взето са различни аспекти на едно и също нещо. Както в онзи скеч, изобразяващ няколко слепци да изучават слон, при което всеки опипва различна част от тялото му - и всеки със саморъчно добито (hands-on) познание, но без общата картина.
И ученето през правене / чрез собствен опит, и социалното учене са правилни. Същинският въпрос е възможността за прилагане и на двете, по избор на учащия.
Вербалното социално учене прави възможен континюитета на цивилизацията и културата. В сферата на културно-историческото наследство ситуацията е по-абстрактна, а социалното учене - от предимно вербален тип. Предаваните истории от поколение на поколение, писани и неписани, са ценни и нужни, защото животът на един човек е твърде кратък, за да научи само чрез собствен опит и правене достатъчно за цивилизационните натрупвания и за културата на своята собствено общност. Същото важи и в географски аспект в съвременния глобализиран свят, за който когнициите ни се опират предимно на медиите и масовата култура - символно социално учене.
Друг въпрос е, че за по-инструментално, по-технологично и прагматично ориентирани култури като тази на САЩ културното наследство изглежда е с по-малка ценност. Така че естествено е там да акцентират най-вече на ученето чрез правене, откривателство и собствен опит, а не на социалното учене. Но предвид екологичните проблеми, в наше време можем да предугадим бъдещо развитие към по-философско съзерцателен и етично обусловен подход, с много мислене и предварително преценяване на последствията преди да се премине към действие. И съответното по-забавено темпо.
Въпрос по специфичен частен случай, който донякъде е извън фокуса ни върху самообучение (самоопределено, самоуправлявано учене), но е любопитен: Къде е ситуираното учене при едновременното наличие на явна (обявена) и на скрита програма? "Скритата програма" е налице, когато уж се учи едно, но ситуацията/контекстът е организирана така, че предимно се учи друго . Напр. заедно с учебните предмети в стандартното училище (явната програма) се усвоява подчинение към учителя - скритата програма за ролите на подчинен-изпълнител и за социална йерархия. Тук точно скритата програма е от вида Ситуирано учене, а явната - в зависимост от това как е организирана.
4 Основен извод
Теорията за ситуираното учене е най-ценна с подчертаване на ситуацията/контекста като отправна точка при всяко учене. Тя е връщане към извора, от който сме се отклонили, а именно че когницията е приспособяване към конкретна среда / ситуация / контекст. Човешка мета когниция като абстракция с универсално приложение може би са само математиката и философията.
5 Два конкретни примера за Ситуирано учене и една лична история за провал
5.1 Подрязване на овошки;
5.2 Учене в употреба на дървообработващи инструменти;
5.3 Една лична история за провал в ситуиран курс.
Зависи дали се касае за конкретно умения, като това за подрязване на овошки, или за цялостна система като овощарство, или пък още по-общото градинарство...
5.1 Подрязване на овошки:
За подрязване на моите овошки ще се справя сама в градината и с информация и модели от интернет. - учейки с постепенно е от грешките си.
За градинарство като професия бих потърсила съответен професионалист в съответния контекст, който ме интересува: частна градина, производствена база за пазара или пък експериментална база.. . Вероятно ще ми е необходимо по-системно обучение/информация в последните два случая, от някой добър учебник/наръчник.
5.2 Учене в употреба на дървообработващи инструменти:
Ако все касае за 1-2 инструмента и НСС (Направи си сам) ще отида при съсед със съответното умение.
За обзор за ориентиране в инструментите за избор и въведение в употребата им бих пътувала до човек с подобно на моите ситуация и потребности.
5.3 Една лична история за провал в ситуиран курс онлайн
Историята е отпреди около 20 години и е свързана с онлайн курс по организиране на събития (eEvent Management)към съответната професионална асоциация на една англоезична страна. Провалът бе мой (Й.А.) и бе в отпадане от курса още на втория етап заради пълната липса на мотивация да разработя втория си курсив проект - явно вече заплатената и загубена с отпадането значителна за мен сума от 900 евро не бе достатъчна мотивация.
Големият ми проблем се оказа точно симулираната в курса ситуация: изпълняване поръчка за организиране участието на фиктивна фирма за био козметика в голямо изложение "Здрави тяло, ум и дух" в Лондон. Фирмата и събитието бяха описани в детайли Като напълно неадекватни за себе си възприемах и мястото, и вида бизнес Близка ми бе само еко грижата за здравето, макар и с един важен нюанс при мен - директно от природата). Иначе имах някакви лични впечатления от Южна Англия, след скорошно едногодишно пребиваване там, както и няколко пътувания с разходки в Лондон
С ентусиазъм и голям интерес прочетох целия предоставен въвеждащ текст в началото на курса. Но после започнах с практическата част - петте си проекта, ако не се лъжа.за броя, от които завърших успешно само първия, а втория така и не се мобилизирах (насилих) дори да започна. Това бе курс на собствена скорост: и имах цяла година за него, а след като тя изтече - възможност за удължение с втора година, от която се възползвах и се случи същото. Не ми помогна разбирането на нуждата на самите организатори и експерти-участници от познато, адекватно за тях ситуиране на практическата симулация. Ясно ми бе, че е невъзможно, или поне финансово неефективно, те да вникват в специфичните ситуации/контексти на вероятно многото курсисти от разни страни, дори да биха имали желание да построят курса с център учащия. Заради което именно те бяха избрали Лондон като една от най-известните локации глобално. Може би тогава аз съм била нещо като бяла врана като локация на онлайн участник - Източна Европа, България…
В крайна сметка този случай бе индикация за мен, че организирането на събития не е моето нещо. Този бизнес изисква повече организираност и дисциплина, т.е. преодоляване на себе си, включително вътрешните си импулси и спирачки. Но все пак бях успяла да науча полезни неща, които приложих в организиране на небизнес събития в сферата на културното наследство.
6 Основни източници
Уикипедия и ИИ-генерирани обобщения в Гугъл-търсачка по:
Situated learning;
Experiential learning;
Learning b by doing / Active learning;
Social learning, etc.
Comentarios