Оцветеният текст показва заемките на УКШ от този модел
Изглежда лингвистът-професор Стивън Крашен и линквистът-полиглот Стив Кофман са привърженици на същия подход както Георги Лозанов. Крашен е изключителен теоретик, а полиглотът-лингвист Кауфман - практик и влогер, който описва и размишлява върху собствения си опит в “добиване” (англ. acquiring, acquisition) на чужди езици в многобройните си Ютюб влогов е.
Блестящите теоретични постановки (“хипотези”) на Стивън Крашен, свързани с “усвояване/добиване на езика” (“language acquisition”), все едно са правени по Сугестопедията - като преосмисляне и тълкуване от различна,лингвистична гледна точка -, но препратка и позоваване на Сугестопедия у Крашен не сме видели. Хронологично, научният институт по Сугестопедия е открит през 1966 г., а С. Крашен получава докторската си степен по лингвистика шест години след това - през 1972 г. В България се говори и пише, че много научни трудове на Запад са били написани на базата на Сугестопедия, докато създателят ѝ не е можел да изнася трудовете си и сам да излиза извън “соц-лагера”. Дали “хипотезите” на С. Крашен не са сред най-сполучливите (теоретични) допълнения към Сугестопедия, игнорирали оригинала? Обратна връзка също може да се изключи само след по-задълбочено проучване по въпроса.
С. Крашен формулира хипотезата за “усвояване/добиване” на втория език (“language acquisition”) като единствено ефективно. То става чрез естествено потапяне и излагане на него, словесно и писмено - на подсъзнателно ниво, за разлика от съзнателното учене.
Доброволното четене е мощно средство за "усвояване" на чужд език, когато четивата се избират от самия четящ.
При децата е ефективен индуктивният подход, т е. от практиката и примерите към обобщенията и правилата, а при възрастните дедуктивният подход работи добре.
Според Крашен изучаването на граматика позволява (авто)мониторинг, т.е. един вид качествен контрол на собствената писмена „изходна продукция“ (output) на чуждия език. Заедно с това, при спонтанно говорене съзнателният мониторинг е невъзможен. Само писането се нуждае от изучаване на граматиката, но не и говоренето.
Не може да се очаква бързо проговаряне на чужд език на старта - за дълго време най-важен е въводът / входящата информация (input).
Езикът не може да се "усвои" в състояние на стрес и под натиск (принуда).
И двамата лингвисти са съгласни, че усвояваният (четеният) материал трябва да е само малко над текущото езиково ниво.
С. Кауфман добавя едно условие към това, основано на собствения му опит: четенето и на много по-труден за разбиране, много над текущото ниво текст също води до “добиване” на езика, ако е изключително интересен за четящия.